Обезглавяването на Христос | Пасторско служене
Отдел Пасторско служене Съюз на Църквата на адвентистите от седмия ден в България “Господ е Пастир мой” Псалом 23

Обезглавяването на Христос

Съдържание: 

От Кийт Друри[i]

(Статията е редактирана и адаптирана)

За мнозина днес е много популярно да приемат Христос, но да отхвърлят църквата, Христовото тяло. Това ги оставя с един обезглавен Исус, т.е. Христос без тяло. Много удобно е да избягаме от шаблона, в който вкарват всички християни, но това не е религията на Исус Христос. Аз наистина разбирам същността на подобно изкушение. Самият аз бих искал да му се отдам, ако имам тази възможност. Не съм в състояние, обаче, да обезглавя Исус и да остана християнин. Ето защо:

1. Не мога да обезглавя Христос и да оставя тялото Му зад себе си.

Би било прекрасно, ако християнството ми позволи да взема само Исус без църквата, все едно си поръчвам хамбургер без майонеза. По този начин ще имам чиста религия, състояща се само от „Исус и мен”. Така бих избегнал опетняването ми от общуването с всички онези некадърници в църквата и не бих се изложил на опасността да ме съдят като ”един от тях”.

Ако можех да взема Исус без църквата, бих ходил на екскурзия сред природата, за да си провеждам седмичното богослужение, и бих седял на ръба на каньона, слушайки музика от айпода[ii]. Бих прошепвал по една молитва всяка сутрин, която да смятам за основното ми задължение към Бога. Той би ми говорил директно от Библията и винаги би ми посочвал съвсем точно какво иска от мене. Бих могъл да игнонирам всички неприятни тестове от Писанието, а Исус би се концентрирал върху любимата ми тема: АЗ!

Всъщност, в края на седмицата няма да е нужно да взимам душ и да се обличам добре – просто ще излизам на верандата в задния двор, ще си чета Библията и ще слушам любимите ми дискове. Може би ще се поразходя в парка единствено с Исус или ще Го взема на екскурзия в планината. Той може да се превърне в най-добрия ми приятел и да ми прави компания в личния ми живот. Ще избягам от повърхностните уроци в съботното[iii] училище и ще се махна от разни странни религиозни хора, които провеждат психотерапията си в църквата. Няма да е необходимо да ставам доброволец за организиране на младежки лагер или да работя с пищящи бебета.

Ако мога да взема Исус без църквата, бих имал много по-добра религия – такава, която сам да насочвам в една или друга посока. Ще мога да правя всичко по моя си начин. Признавам, че тази идея ми се нрави. Тя ми харесваше много повече, когато бях по-млад. Бедата е, че тази религия не би била християнство. Бих имал религия, но тя няма да е религията на Исус Христос. Месията Христос не идва обезглавен. Той идва прикрепен към тялото си – църквата.

2. Научих се да обичам Христовата невяста по една причина.

Невинаги обичах църквата. Когато бях млад, се чудех как Христос би могъл да избере църквата за Своя невяста. Случвало ли ви се е да разберете, че красивият младеж, с която всяка жена би желала да се появи на абсолвентския бал, всъщност е женен за някаква грозница? Казвате си тихо: „Как го е хванала?” Точно това си мислех за Исус и църквата. Защо е избрал такава грозница?

Бъдете честни - църквата не е никак красива. Видях нейните брадавици, куцата походка и отворените рани по лицето й. Нима Исус не би могъл да направи по-добър избор? И въпреки всичко, Той е избрал църквата за Своя невяста. Обикнал я е толкова много, че е умрял за нея. Умрял е, за да я направи свята. Очистил я е, за да бъде „без петно или бръчка” през вечността. Може да ми изглежда опърпана и неприятна, но за Исус тя е красавица. Ако нещо може да докаже сентенцията „красивото за един е грозно за друг”, то това е Неговият избор.

Ето какво открих в живота си. Колкото повече остарявам, толкова повече гледам на църквата както Христос гледа на нея – тя е нещо красиво. Може би е само промяна, която настъпва с възрастта. Когато бях дете-проповедник, исках църквата да е забележителен модел на съвършенството, за да бъде достойна за Христос (а и за мене). След като минаха години, започнах да виждам църквата все повече такава, каквато Христос я вижда. Не я сравнявам вече с някоя ефирна фантазия, която не съществува в реалния живот. Христос я обича такава, каквато е, и има голяма надежда за нея. Ако ми извиете ръката, ще призная, че църквата не е никак симпатична. Аз обаче съм решил, че е красива по една-единствена причина – Той смята, че тя е красива.

3. Теоретичната постройка за „невидимата църква” въобще не ме ползва.

Знам, че мнозина ще се опитат да коригират възгледа ми за църквата, като ми кажат, че „невидимата църква” е тази, която е красива, а организираната и изпълнена с хора сграда надолу по улицата няма нищо общо с истинската невидима църква. Разбирам, че според тази идея всички „истински християни” са причислени към някаква теоретична световна невидима църква. Тази идея обаче не ми носи никаква практическа полза.

Къде е тази невидима църква с „истински” християни? Мога ли да се покланям на Бога заедно с тях? Мога ли да изучавам Библията заедно с тях? Мога ли да отида на екскурзия с техните младежи? Или да организирам помощи за жертвите на урагана? Разбирате ли сега? Идеята може да е много умна и да създава ясни категории, но в реалния свят разполагам единствено с реално събрание на реални хора, които се покланят на Бога, молят се, служат, учат, израстват и евангелизират заедно – в сградата надолу по улицата.

Със сигурност има някои от тази видима църква, които не са в теоретичната невидима църква. И какво от това? Когато дойде почивният ден, не мога да отида в невидимата църква. Остава ми само тази, която Христос е основал, а Павел разширил преди 2000 години – видимото събрание на Божия народ в реално място надолу по улицата.

4. Започнах да вярвам, че „няма спасение вън от църквата”.

Знам, че тези думи не са никак популярни сред протестантите, а повечето ми читатели са такива. През годините започнах да вярвам, че няма спасение извън църквата – събранието на вярващите. Не вярвам, че съществува такова нещо като самотен християнин, който отказва да се свърже с други християни.

Вероятно няма да се съгласите и аз се надявам, че сте прави. Когато си спомня за всички хора, с които съм се срещал и които презират християните, презират църквата и заявяват: „Бих предпочел да отида в бара вместо в твоята църква”, надявам се вие да сте прави, че те могат да се справят и без църква. Надявам се, че всички тези привърженици на Ню ейдж с „направи си сам” връзка с Бога ще бъдат спасени накрая. Надявам се да сте прави. Надявам се дори универсалистите да са прави, че в края на краищата всички ще бъдат спасени.

И все пак имам убеждението, че нито една от тези идеи не е правилна. Започнах да вярвам, че човек не може да бъде син или дъщеря, ако не е станал брат или сестра. Може би за известно време… но не за дълго. Репресивните комунистически власти бяха прави: „Следи един християнин достатъчно дълго и винаги ще стигнеш до група християни.”

5. [iv]Сега съм на мнение, че кандидат за кръщение трябва да забави своето кръщение, докато не се научи да обича църквата.

Някога ми харесваше идеята за бързо кръщение – завършваш библейския курс, изкарваш малко „стаж“ по посещаемост на църквата, кръщават те и християнският ти живот в църквата започва. Вече не смятам така. Сега казвам: „Трябва ти повече време, обмисли внимателно.” Защо? Защото искам кандидатите за кръщение да се научат да обичат църквата, преди да се венчаят за доживотното си служене.

Свива ли ви се сърцето, когато видите Христовата невяста? Ако е така, изчакайте с кръщението. В случай че кандидатът за кръщение не обича църквата – въпреки всичките й брадавици и рани – мисля, че ще е по-добре да каже „пас” и да изчака още една година с кръщението.

Обезателно трябва да продължите да участвате в живота на църквата. Обезателно трябва да продължите да следвате тази Христова невяста. Преценете дали се влюбвате в нея. Може би ще станете като онзи син, който стига до убеждението, че майка му е прекрасна само защото баща му казва така. Когато започнете да обичате църквата, тъй като Христос я обича, тогава сте готови за кръщението.

[И накрая…]

Реших да се подчиня на Христовия вкус при избора на невяста. Ако Той иска църквата за Своя невяста, аз също я приемам. Лесно е да обичаш Исус Христос, главата на тялото. Много по-трудно е да обичаш Христовото тяло. Аз съм избрал да я обичам само по една причина – Христос я обича и я смята за красива. Може би вижда в нея възможности, които аз не виждам? Може би вижда и самия мене по същия начин?

 


[i] Авторът е преподавател в Уестлианския университет в щата Индиана, САЩ. Член и лидер на Уестлианската църква, една разновидност на методистите. http://en.wikipedia.org/wiki/Keith_Drury (бележка на редактора).

[ii] iPod (транскрипция: айпод) е преносим мултимедиен плейър или музикално и видео устройство, произвеждано и продавано от Apple Inc.

[iii] В оригиналната статия на автора думата за училище е „неделното“, според деня за богослужения на повечето християнски църкви, които следват църковната традиция вместо Библейското учение и четвъртата Божия заповед от Десетте заповеди (бележка на редактора).

[iv] В оригиналната статия на автора тази точка гласи следното:

5. Сега съм на мнение, че проповедник трябва да забави своето ръкополагане, докато не се научи да обича църквата.

Някога ми харесваше идеята за бързо ръкополагане – завършваш образованието си, изкарваш две години стаж, ръкополагат те и животът ти започва. Вече не смятам така. Сега казвам: „Трябва ти повече време, обмисли внимателно.” Защо? Защото искам младите хора да се научат да обичат църквата, преди да се венчаят за доживотното си служене.

Свива ли ви се сърцето, когато видите Христовата невяста? Ако е така, изчакайте с ръкополагането. В случай че кандидатът за служене не обича църквата – въпреки всичките й брадавици и рани – мисля, че ще е по-добре да каже „пас” и да изчака още една година с ръкополагането.

Обезателно трябва да продължите да работите в църквата. Обезателно трябва да продължите да следвате тази Христова невяста. Преценете дали се влюбвате в нея. Дори да сте като онзи син, който стига до убеждението, че майка му е прекрасна само защото баща му казва така. Когато започнете да обичате църквата, тъй като Христос я обича, тогава сте готови за ръкополагане.“

Промяната е извършена от редактора, поради нуждата от адаптация и валидността и актуалността на идеята на автора за всеки християнин или кандидат за кръщение.

 

Категории:

Автор: